Отпечатък в стъклото
Годината е някъде 2010-та пътуваме по прашните пътища на Гърция обратно към София. Втренчен поглед надясно в автомобила и притеснение, че ще издам погледа си. Темпото се мени бързо, отразява лентата на магистралата, така както погледа ми снове надясно и после пак напред, надясно, напред. Валеше лек дъжд и стъклата се запотяваха так където стъпалата се допираха до тях отделяйки топлина.Съзнанието ми играеше с формите на крака, различен лак, свода и ходилото променя формата и оставя отпечатъци по стъклото. -Къде се замисли? -Не никъде просто наблюдавам странично автомобилите. -Само това и нишо друго? отвърна "Тя"със закачлив глас ------------------ Някъде през 80-те на гърбът ми е седнала по-голямата ми братовчедка в нейната стая и гласът и отеква -По-бързо конче ! По-бързо Тялото ми се стяга и носи под нейната команда, докато усещам ожулените и наранени колена под себе си, но болката е някак приятна и мисълта че се напрягам е приятна, защото усещам теглото ѝ. -Сега ти разрешавам да пиеш вода конче! Наведох се към купичката пред мен и започнах да лоча, така както съм виждал да правят конете -Достатъчно, продължаваме! отсече Тя дърпайки импровизираният повод около врата ми |
- Отново се обу, да не ти е студено попитах аз
-"Не, но краката ми се изпотиха много и още много път ни чака, ще се събуя.После гарантирано ще има задръстване в Кресненското дефиле" отвърна леко отнесено Тя. Много коли се струпаха преди да влезнем в тунела, клаксони отекваха прогресивно и кънтенето им разкъсваше тишината, прекъсвана от жуженето на пчели и пърпорещите крила на птиците. Хората бяха излезли отвън. Някои наливаха вода да охладят прегрялите мотори и утаят жаждата им. Други се караха на децата, които подскачаха напред-назад и правеха забележки. -Какво става тук? -Някаква двойка се е опитала да изпревари на завой и се е блъснала челно в камион -Има ли оцелели? В този момент на заден ход мина огромна платформа, извозваща бавно камион с един фар, и втора по-малка на която се крепяха гротескно останки и безформени купчини ламарини. Всички клаксони заджавкаха и колоната продължи напред. Чу се звук от търкане на несмазани гайки и скърцащият прозорец на колата се повдигна леко преди да влезнем в тъмната обвивка на тунелната дъга. Отражение по сводовете на скалните образувания, издълбани в тунела без вентилационни шахти. Лъч от светлина на неравномерно регулираните кръгли фарове на огромен камион заслепиха зениците. Пупилите се разтвориха широко, челото ми се набръчка импулсивно. |